Саботажът на газопроводите „Северен поток“ през 2022 г. извади на повърхността един от най-добре пазените военни секрети: подводната хибридна война. Докато небето се наблюдава от спътници, а киберпространството – от алгоритми, дъното на океаните остава „сива зона“, където идентифицирането на извършителя е почти невъзможно.
Но колко държави в действителност притежават технологичния и оперативен капацитет да извършват подобни сложни операции на голяма дълбочина?
„Елитният клуб“: Пълният спектър от възможности
Противно на холивудските филми, подводната диверсия не е просто работа на двама водолази с експлозиви. Тя изисква специализирани плавателни съдове, безпилотни апарати и висококвалифициран персонал. Според експерти по сигурността, едва шепа държави притежават „пълния пакет“:
Русия: Разполага с ГУГИ (Главно управление за дълбоководни изследвания) – свръхсекретна структура, разполагаща с подводници-майки и атомни мини-подводници (като „Лошарик“), проектирани специално за работа с критична инфраструктура на морското дъно.
САЩ: ВМС на САЩ притежават най-модерните безпилотни подводни апарати (UUV) и специализирани екипи (Navy SEALs), обучени за подводно проникване и саботаж.
Великобритания: С традиции в Кралските военноморски сили и нови инвестиции в кораби за наблюдение на океанското дъно, Обединеното кралство остава водеща сила в тази сфера.
Китай: Пекин агресивно развива своята програма „Подводна велика стена“, включваща сензори и автономни роботи, способни да оперират на екстремни дълбочини.
Държави с „регионален“ и специфичен капацитет
Още около 10 до 15 държави притежават капацитет за локални диверсии, често фокусирани върху плитки води или специфични съоръжения (пристанища, кабели):
Франция: Силни традиции в подводните операции и модерна сонарна технология.
Израел: Експерти в защитата и нападението на офшорни платформи (елитната част Shayetet 13).
Турция, Гърция и Швеция: Разполагат с модерни дизелово-електрически подводници и водолазни групи, обучени за специфичните условия на техните акватории.
Северна Корея: Известна със своите свръхмалки подводници, които, макар и технологично по-прости, са идеални за незабележимо полагане на мини или диверсии в крайбрежни зони.
Технологичният скок: Новите играчи
Проблемът се задълбочава от факта, че технологията става достъпна. Днес търговски достъпни подводни дронове (ROVs), които преди бяха само за петролните гиганти, могат да бъдат модифицирани за военни цели.
Важно: Вече не е необходима държава с бюджет от милиарди, за да се пререже интернет кабел или да се повреди тръбопровод. Достатъчен е малък екип с нает цивилен кораб и подводен дрон.
Защо това е критичен проблем?
Основното предизвикателство не е само в броя на държавите, а в анонимността.
Дълбочина: Под 200 метра видимостта е нулева, а налягането – огромно.
Липса на радари: Под водата GPS не работи, а акустичното проследяване е трудно в натоварени морски пътища.
Инфраструктура: Над 95% от глобалния интернет трафик минава по кабели на дъното на океана.
Макар че само 4 или 5 нации могат да провеждат комплексни стратегически операции в световния океан, общият брой на държавите с капацитет за „подводен тероризъм“ или локална диверсия надхвърля 20. В епохата на хибридните конфликти, дъното на морето се превръща във фронтова линия, за която светът все още не е напълно подготвен.
Източник: efirnews.com